Чакам
и сякаш времето отлита,
през пустиня от тъга,
зов да чуя,
есен да повикам
и след нея-
зима на крила.
Пъстроцветна пролет, весела, отмина,
дишат тежко моите гърди,
бавно сигурно напира-
лято на вълни.
* * *
Седнала, аз тук те чакам
и няма да вървя,
тихо, без покой в душата-
твойте стъпки ще следя.
* * *
Прегръдка ли искам?-
не знам
или целувка горчива-
да, може.
И все пак вечно,
ще знам,
че с тебе-
няма да може.
* * *
Брега е близо,
вълните-отпред
и аз тук съм,
във сиво,
чакам те, теб.
Чакам сама,
мълчаливо.


23ч. 15.1.2006г


написано е отдавна, но сега се сетих да го постна...вчера ми дойде и друга идея, за стихотворение, но не знам до коя крива круша ще я докарам..и без това н есъм умряла да пиша стихове...